Пленер за класическа фотография и изложба, посветена на 5 – годишнината от основаването на Музея на солта в гр. Поморие
През 2007 година се навършват 5 години от основаването на Музея на солта в град Поморие. По инициатива на Музея и фото група Наос се организира пленер за класическа фотография на защитената територия на Музейните солници, Поморийското езеро с неговата специфична флора и фауна и цялата територия на солената Поморийска лагуна. Всеки автор подготвя своя серия или отделни снимки (3-5 бр), заснети през периода юни – август, 2007 година на защитената територия на езерото и солниците. Акцентира се върху характерния за Музея на солта синтез между история, технология и природа. Поморийското езеро и солници представляват уникално културно и природно пространство, което съхранява и експонира вековната поморийска технология на солодобив и защитената екосистема в свръх-солената Поморийска лагуна.
Характерният за черно-бялата фотография интерес към контрастите, светлината и формата на обектите, в съчетание с ръкотворността на старите фотографски технологии са избрани от организаторите като един адекватен способ за лично преживяване и представяне на тази уникалната музейна територия. Класическите фотографски процеси като соления печат на практика използват морската сол като основна своя съставка.
Съхранението на Времената, което е основа на всяка значима музейна сбирка бива интерпретирано от авторите като запазване на Времената върху фотографския филм. Фотографията като съхранен отрязък от време и отпечатък на личния поглед на автора.
За онези, които все още вярват, че има нещо отвъд умората от неслучващото се, пленерът "Белите кристали на времената" със сигурност ще се превърне в оптимистично събитие. Тук са на лице и трите основни компонента, гарантиращи успеха на едно начинание - чудесна идея (от страна на фото група "Наос"), разнообразен авторски състав и благодатна почва, осигурена от Музея на солта в град Поморие. Организирането на фотографски пленери стана честа практика в днешни дни - повечето от тях следват едни и същи познати и доволно скучни образци. Но да успееш да превърнеш провеждането на едно фотографско събитие в традиция - каквато са периодичните фотографски прояви в Музея на солта, това вече говори за плодотворно сътрудничество и сериозен интерес към този изобразителен метод.
Изложбата "Белите кристали на времената" е резултат от работата на участниците в пленера - групите "Наос" и "Ratts of the Capital", имащи за цел да представят фотографии, вдъхновени от района на Поморийското езеро - с неговата уникална флора и фауна, както и от цялата територия на солената Поморийска лагуна. Разбира се, удачното сътрудничество между Музея на солта и фотографията не се изчерпва само с предоставянето на материали, снимачна и изложбена площ. На лице са още няколко сериозни основания за това практики като тази да дават изключително вълнуващи резултати.
На първо място трябва да бъде изтъкнато обстоятелството, че именно музей се ангажира с подобна кауза - да подкрепя млади фотографи. Тази практика - все още не до там характерна за нашия културен живот, всъщност се възприема като съвсем естествена много скоро след появата на новия изобразителен метод. Факт е, че у нас фотографията продължава да чука на вратите на различните институции и чака нейните проблеми най-сетне да бъдат разгледани като проблеми на изкуството. Нарастващото внимание от страна на галериите, в които тя все още се вмъква някак на пръсти, може би е все пак стъпка в правилната посока. Но приемането на фотографското изображение в залите на музеите би гарантирало друг статут на този изобразителен метод, който той безспорно заслужава - статутът на културен феномен, променил изцяло света след своята поява.
Впечатляваща е идеята този пленер да бъде ориентиран към класическата фотография - още едно доказателство, че това не е поредното злободневно събитие, а осмислен акт, намерил чудесен баланс между история, техника и природа. Солниците на музея и днес произвеждат сол по автентичната технология, която се практикува повече от 25 века. В унисон с това участниците в пленера остават верни на фотографските процеси - такива, каквито са познати от преди повече от 180 години. Ръчната работа създава неповторим ореол около произведенията - в постепенното разкриване на изображението, формите - сякаш вече съществували предварително, изникват плавно една след друга с помощта на автора, имащ за цел да ги направи завинаги "видими". Той, като че ли не просто проявява изображението, а прави възможно неговото самопоявяване и сякаш не го създава, а го открива. Така, напълно в духа на музейното дело, което непрестанно преплита миналото и настоящето, променя и връща хода на времето, тези произведения представят един свят, който размива границите между прекъснатото и непрекъснатото, вероятното и неоспоримото, разума и скритата от него реалност, преходното и вечното. Солта е тясно свързана с историята на фотографията - соленият печат, практикуван от малцина и днес, използва солта като основен компонент, необходим за появата на изображението. Това, може да се каже, дава допълнителен мистичен елемент в природата на този изобразителен метод - до толкова, до колкото солта винаги е била смятана за метафора на равновесието в човешкия живот и в света въобще.
Днес все по-рядко фотографията успява да се яви като чудо пред своите зрители. Ето защо е изключително ценно всяко нейно превъплъщение, в което тя доказва, че все още може да бъде "тайна за една друга тайна". Именно заради своята тайна, изложбата "Белите кристали на времената" съвсем естествено се вписва в атмосферата на музея, в която едно от най-вълнуващите и уникални преживявания е удивлението.
Катерина Гаджева