Начало Начало

Записките на пътуващия

Записките на пътуващия Когато останах на спокойствие видях ясно как светлината огряваше пътя зад мен. Достойно е да се опишат отблясъците й по камъка, по дърветата, по стъпките, следите на отминалите дни...

Спомените се избистрят, превръщат се в значения. Когато пътуванията се смесиха, видях ясно, че зад мен всички пътеки са се превърнали в един едничък Път... Светлината при изгрев или залез стана постоянна, разказваше ми множество истории...

А пътуващият бях аз. Ръцете ми, очите ми, помнеха историите на Пътя, историите на светлината, рисуваща значения... Записките на очите, спомените на Пътуващия по бледо осветените пътеки на един безкраен живот.

Ето тук и самите снимки.