Когато останах на спокойствие видях ясно как светлината огряваше пътя зад мен. Достойно е да се опишат отблясъците й по камъка, по дърветата, по стъпките, следите на отминалите дни...
Спомените се избистрят, превръщат се в значения. Когато пътуванията се смесиха, видях ясно, че зад мен всички пътеки са се превърнали в един едничък Път... Светлината при изгрев или залез стана постоянна, разказваше ми множество истории...
А пътуващият бях аз. Ръцете ми, очите ми, помнеха историите на Пътя, историите на светлината, рисуваща значения... Записките на очите, спомените на Пътуващия по бледо осветените пътеки на един безкраен живот.