"Наос" е група от млади хора, обединени от общите си интереси към визуалните изкуства, към хуманитаристиката и преди всичко - към фотографията. Фотогрупата e сформирана от поморийците Димитър Граматиков, Жасмина Кушалиева, Пенко Скумов, Чавдар Чернев, но в състава и днес се включват Веселина Икономова-Скумова, Милован Колев, Владимир Кръстев. В различни изяви участват като гости Даци Карабашев, Милен Бонев, Деница Серафимова-Колева, Владислав Лепоев.
От 2000 година насам групата организира свои фотоизложби в град Поморие, като част от тях са осъществени с любезната подкрепа на Фондация "25 века Поморие". Благодарение на финансовата помощ на фондацията са реализирани техните експозиции от 2002 и 2003 година. Експонати са излагани както в Общински музей-галерия - гр. Поморие, така и в Музея на солта. Съвсем скоро (от 16 до 31 май 2006) наосците представиха свои фотографии и в столичната галерия "Солерс". Тази изява е сигурен знак за положителното им оценяване извън границите на гостоприемното Анхиало.
Едрото описване на творбите на наосците не може да избяга от определения като "ретроспективност", "носталгия", "християнска глъбина", "литературност". Отличителната особеност на изложбите е все по-избистрената тенденция към обрамчване на фотографиите с кратки текстове. Обикновено това са извлечения от творци - философи, поети и писатели - повлияли на наосците като насоки за тематични изложби и оформяне на поредици от снимки под общ цитат-наслов. Сред тях - мотиви от Библията, от В. Кандински, от Т. Елиът, както и стихове от самите фотографи. Заглавията на изложбите са показателни за полетата, в които се развиват естетическите търсения на младежите. "Красивото е равно на добро" (2001), "Прозорци от мълчание" (2002), "Изоставеният свят" (2003), "Седем етюда върху отминалото време" (2004), "Записките на пътуващия" (2005), "Пространства на ежедневното чудо" (2006). Изредени като ключови думи тези наслови разкриват склонността към метафорично мислене, към философизиране на фотографските образи и към опоетизиране на сегашното живеене.
Напрягането към отвъд, струва ми се, е главната посока на наосците. Творчеството им проектира другото - метафизичното - пространство, като го полага директно върху красивата или не чак до там красива реалност на буквалното тук и сега. Понякога това се постига с колажиране и примесване на различни слоеве живот - просъница, припомняне или директно нахлуване на божествен към човешки свят. Друг път е успоредяване на времена - с буквалното съпоставяне на две различни визии под общата рамка на една разполовена и раздвоена снимка. Не на последно място това се осъществява и чрез архаизиране на някакво настояще - натюрмортно или очовечено - но изведено като старина, като абсолютизиране на идеален вариант за красиво и сякаш безвъзвратно отминало хармонично съществуване. "Остаряването" и изолирането на сегашността наосците постигат с преобладаването на черно-белите фотографии, с гумбихроматна техника или с размиване на детайлите в сфумато-образи. Погледът на снимащите непрекъснато абстрахира - съвремието от някога, духът от материя, човекът от цивилизация, религията от светскостта, тишината от динамика...
Патосът на наоското творчеството е насочен към съхраняването на дълбоката човешка духовност, към запазването на изконните ценности и същностни за духа понятия. Красиво, добро, Бог, природа, любов, памет, път са част от основните опорни точки, около които се концентрират естетическите и етическите търсения на групата. В този смисъл фотографиите на Наос могат да се определят като класични - доколкото се опитват да визуализират размишлението над универсалните философски категории. "Авангардни" обаче биха могли да бъдат, доколкото отстъпват от линията на рекламното и агресивно комерсиализиране на съвременната фотография. Все пак, показваните фотоси не рискуват да са далеч от някаква догматична неоконсервативност и апологетичност на отминалото "златно време", защото достатъчно често и внимателно захващат местата на цивилизованата съвременност. Детайлите от градската топография, художественото перифразиране на медиите и технологичните образи, засичането на религиозната нетленност с крайността на сегашното разкриват истински интерес към съвместяването на вечно с модерно.
текст: Ирина Кузидова
